Откога стана проблем да се грижиш за човека, когото обичаш?

Попаднах на видео, в което няколко жени се подиграваха на друга жена, защото готви за съпруга си и се грижи за дома си.

„Защо той сам не си готви?“ „Защо ти трябва да правиш това за него?“ „Не може ли сам да се оправя?“

И си зададох един въпрос: Откога стана проблем да се грижиш за човека, с когото си избрал да споделиш живота си?

Бракът не е счетоводство

Живеем във време, в което бракът все по-често се разглежда като счетоводство. Аз направих това. Ти направи онова. Аз дадох повече. Ти направи по-малко.

Но библейският брак никога не е бил състезание кой ще даде по-малко. Той е завет, в който двама души решават да градят един дом.

Една плът, един дом

Още при сътворението Бог каза:

„Не е добре човекът да бъде сам; ще му създам помощник, като негово съответствие.“Битие 2:18

А малко по-късно четем:

„Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът.“Битие 2:24

Не двама конкуренти. Не двама души, които пазят своята независимост на всяка цена. Една плът. Един живот. Един дом.

Това означава, че когато жена ми се грижи за мен, тя не е моя прислужница. Тя служи на човека, когото обича.

И когато аз се грижа за нея, работя за семейството си, поемам отговорност, помагам ѝ, защитавам я и поставям нейните нужди пред собственото си удобство, аз също не съм използван.

Това се нарича любов.

Любовта първо пита: „Как мога да благословя?“

Павел казва:

„Защото вие, братя, към свобода сте призовани; само че не използвайте свободата си като повод за угаждане на плътта, а си служете един на друг с любов.“Галатяни 5:13

И още:

„Никой да не търси своята си полза, а всеки – ползата на другия.“1 Коринтяни 10:24

Това е точно обратното на философията: „А той какво направи за теб?“ Библейската любов първо пита: „Как мога аз да бъда благословение за човека до мен?“

Мярката за съпруга е Христос

Когато Павел говори за брака в Ефесяни 5, той не описва егоистичен мъж, седнал като цар, докато жена му го обслужва.

Напротив. На мъжа е казано:

„Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.“Ефесяни 5:25

Мярката за съпруга е Христос. А Христос не каза: „Какво ще получа от тях?“ Той даде Себе Си.

Затова библейският мъж не пита: „Защо жена ми не ми прислужва?“ Той пита: „Как мога да дам себе си за този дом?“

Мъдрата жена изгражда дома си

По същия начин Библията говори с огромно уважение за жена, която гради дома си:

„Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.“Притчи 14:1

Забележете думата: изгражда.

Да създадеш дом, в който децата растат обичани, съпругът и съпругата се подкрепят, има ред, храна, сигурност, възпитание, молитва и мир, не е „липса на амбиция“.

Това е изграждане на нещо, което може да остане поколения след теб.

Странните приоритети на нашата култура

И тук нашата култура понякога има странни приоритети.

Може да отделяш най-добрите си години, сили и време за компания, която един ден спокойно ще те замени, и това се нарича „успех“.

Но ако вложиш години в съпруга си, децата си и дома си, някой ще те попита:

„А ти нямаш ли свои мечти?“

Защо приемаме, че семейството не може да бъде част от мечтата? Защо отглеждането на деца се смята за по-малко значимо от изкачването по корпоративната стълбица?

„Ето, наследство от ГОСПОДА са синовете и награда от Него е плодът на утробата.“Псалм 127:3

Семейството не е препятствие по пътя към живота. За много хора то е една от най-важните части от самия живот.

Балансът, който често губим

Разбира се, Библията не казва, че една жена не може да работи или да има бизнес.

Жената от Притчи 31 е трудолюбива, предприемчива, купува нива, продава стоки и управлява добре ресурсите си. С труда и уменията си тя се грижи за семейството си и изгражда дома си.

„Наглежда домакинството в дома си и хляб на леност не яде.“Притчи 31:27

Това е балансът, който често губим. Кариерата може да бъде благословение. Работата е добра. Амбицията може да бъде добра.

Но никоя длъжност не трябва да ни убеди, че хората, с които Бог ни е свързал в завет, са второстепенни.

И това се отнася еднакво силно и за мъжа. Павел пише:

„Но ако някой не се грижи за своите и най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от невярващ.“1 Тимотей 5:8

Преди да впечатляваш света, бъди верен у дома.

Преди хората навън да говорят колко си успешен, нека хората в твоя дом знаят, че са обичани.

Бракът не е 50/50

Бракът не трябва да бъде: „Кой направи повече?“ А: „Какво можем да изградим заедно?“

Понякога единият ще носи повече. Друг път другият. Понякога съпругът ще има тежък период и жена му ще го носи. Друг път тя ще бъде изтощена и той ще носи нея.

Това е смисълът на:

„Носете си товара един на друг и така ще изпълните Христовия закон.“Галатяни 6:2

Бракът не е 50/50. Понякога е 80/20. Друг път е 20/80. Но когато двамата живеят с мисленето на Христос, и двамата са готови да дадат 100% от това, което могат.

Служението не унижава любовта

Затова не виждам нищо унизително в жена, която готви за съпруга си. Не виждам нищо унизително и в съпруг, който чисти кухнята, къпе децата или приготвя вечерята за жена си.

Служението не унижава любовта. То я показва.

Христос, Царят на царете, изми краката на учениците Си.

А ние сме стигнали до момент, в който се чудим дали е унизително да направим вечеря на човека, когото обичаме.

Може би проблемът не е, че даваме твърде много в брака. Може би проблемът е, че сме били научени да питаме прекалено често: „Аз какво получавам?“ вместо: „Как можем двамата да изградим дом, който прославя Бога?“

„Ако ГОСПОД не построи дома, напразно се трудят по него зидарите.“Псалм 127:1

Хайде сега, отиди и направи вечеря за жена си, брат!