Кои книги не принадлежат към Библията и защо?

Не всяка древна религиозна книга е част от Библията. Библейският канон е съвкупността от книги, които Божият народ е разпознал като боговдъхновено Божие Слово. Други древни писания могат да бъдат полезни за историята, но нямат същия авторитет.

Какво означава думата „канон“?

Думата „канон“ означава мярка или правило. Когато говорим за канона на Писанието, имаме предвид книгите, които принадлежат към Библията и са върховно правило за вярата и живота на църквата.

Една книга не става боговдъхновена, защото по-късно църковен събор я е включил в определен списък. Тя е Божие Слово, защото Бог е говорил чрез нейния автор. Църквата не създава канона, а разпознава книгите, които Бог вече е дал.

Кои са старозаветните апокрифи?

Към тях обикновено се отнасят Товит, Юдит, Премъдрост на Соломон, Сирах, Варух, 1 и 2 Макавеи, както и допълненията към Естир и Даниил. Списъкът се различава в отделните църковни традиции. Римокатолическата църква ги нарича второканонични, а в православните издания се срещат като неканонични или второканонични книги. Протестантите обикновено ги наричат апокрифи.

Тези книги съдържат ценни сведения за историята и религиозния живот през времето между Стария и Новия Завет. Например 1 Макавеи е важен исторически източник. Полезно е да ги четем, но не бива да изграждаме задължително християнско учение върху тях.

Защо реформаторските църкви не ги приемат за Писание?

Реформаторската позиция следва еврейския канон на Стария Завет. Апокрифните книги не са били част от този канон и не са били приемани с еднакво съгласие в ранната църква. Някои от църковните отци ги четат с уважение, но ясно ги разграничават от книгите, чрез които се установява църковното учение.

Затова не е точно да се казва, че Реформацията единствено е премахнала книги от Библията. Реформаторите възстановяват по-старото разграничение между боговдъхновените книги и другите полезни религиозни писания.

„Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата.“2 ТИМОТЕЙ 3:16 · ВЕРЕН

Има ли изгубени книги от Библията?

Не. Съществуват древни книги, споменати в Библията, както и много религиозни писания от библейско време, но това не означава, че те някога са били част от Писанието. Бог не е изгубил част от Словото, което е възнамерявал да даде на Своя народ.

Какво да кажем за Евангелието на Тома и други подобни книги?

Евангелието на Тома, Евангелието на Юда, Евангелието на Петър и други подобни произведения са написани по-късно от новозаветните книги. Те носят имена на апостоли, но не са написани от тях. Много от тези писания отразяват гностически идеи и се разминават с апостолското свидетелство за Христос, творението и спасението.

Тези книги могат да ни помогнат да разберем какви заблуди са се появили през първите векове, но не дават по-ранна или по-надеждна картина на Исус от четирите библейски Евангелия.

Как е бил разпознат Новият Завет?

Още през първи век апостолските писания се четат в църквите и се приемат като авторитетни. При разпознаването на новозаветните книги особено важни са връзката им с апостолите, съгласието им с вече предадената вяра и широкото им приемане сред църквите.

По-късните събори не дават авторитет на тези книги, а публично потвърждават онова, което църквите вече са разпознали. Нашата увереност не почива върху идеята за едно безпогрешно човешко поръчение. Тя почива върху Божието действие: Бог вдъхнови Словото Си и чрез Светия Дух го запази и засвидетелства сред Своя народ.

БЕЗПЛАТЕН НАРЪЧНИК

Научи се сам да намираш библейския отговор.

Статиите в този раздел прилагат принципите за контекст, наблюдение и вярно тълкуване, обяснени в наръчника „Как да четем и изучаваме Библията“.

Вземи го безплатно →