Христос не подминаваше „малките“.

Понякога „успехът“ в християнската сфера прави нещо опасно с човека.

Започваш да имаш повече последователи, повече покани, повече влияние, повече признание — и неусетно започваш да гледаш само към хората, които са „на твоето ниво“.

Малките служители вече не са интересни.

Непознатите вярващи остават незабелязани.

Човекът без платформа, без титла и без „резултати“ лесно остава извън полезрението ни.

И тогава отваряш Евангелията и виждаш Исус.

Той спира за слепия край пътя.
Говори със самарянката, която другите избягват.
Докосва прокажения.
Приема децата, когато учениците искат да ги отпратят.
Вижда вдовицата с двете лепти.
Сяда с хора, от които религиозните водачи пазят дистанция.

И разбираш колко лесно нашите уж „големи духовни постижения“ могат да ни качат на пиедестал, на който никога не сме принадлежали.

Защото в Божието царство величието не се измерва с това колко хора те познават, а с това колко приличаш на Христос.

А Христос не подминаваше „малките“.

Точно обратното.

Той каза:

„А Царят ще им отговори: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили.“Матей 25:40

Пази се от служение, което те прави твърде важен, за да виждаш хората, които Исус вижда.

Пази се от успех, който те отдалечава от смирението.

Пази се от платформа, която те кара да забравиш, че и ти стоиш само по благодат.

Тези „малките“ са Негови.

И ако Христос не се срамува да бъде близо до тях, кои сме ние, че да ги подминаваме?