Не изграждаме публика около човек. Изграждаме хора около Христос и Неговото Слово.

Една от най-големите опасности за съвременната църква не е само фалшивото учение. Понякога опасността е много по-незабележима.

Тя се появява, когато хората започнат да се привързват повече към проповедника, отколкото към Христос. Когато личността на служителя стане по-важна от истинността на това, което той проповядва. Когато вече не питаме:

„Какво казва Божието Слово?“

а започнем да питаме:

„Какво каза моят пастор?“

Когато отказваме да проверяваме дадено учение, защото сме убедени, че нашият водач няма как да сгреши. Когато защитаваме човека дори тогава, когато думите или действията му противоречат на Писанието. Когато не можем да приемем никаква корекция към любимия си проповедник, но спокойно приемаме той да коригира всички останали.

Тогава вече не говорим за здравословно духовно лидерство. Започваме да изграждаме култ към личността.

Когато служителят заеме мястото на Христос

Павел видя тази опасност още в църквата в Коринт. Вярващите започнаха да се разделят според служителите, които предпочитаха:

„Аз съм Павлов.“

„Аз съм Аполосов.“

„Аз съм Кифов.“

Павел отговори с въпрос, който разбива всяка форма на духовно идолопоклонство:

„Нима Христос се е разделил? Нима Павел беше разпънат за вас?“1 Коринтяни 1:13

С други думи: „Защо изграждате своята духовна идентичност около служители, когато за вас умря Христос?“

Павел не омаловажава ролята на служителите. Той не твърди, че учителите, проповедниците и духовните водачи са излишни, но ясно поставя всеки от тях на правилното му място:

„Аз посадих, Аполос напои, но Господ даде растежа.“1 Коринтяни 3:6

Павел и Аполос имаха истинско служение. Единият посади, другият напои. Техният труд беше важен, но никой от тях не можеше да даде духовен живот. Растежът идваше от Бога.

Това е напомняне за нас, служителите: можем да проповядваме, да поучаваме, да съветваме и да се молим, но само Бог може да промени човешкото сърце.

Пасторите са дадени от Господ Исус

Да отхвърлим култа към личността не означава да отхвърлим пасторското служение. Библията не учи на християнство без църква, без духовно ръководство, без взаимна отговорност и прозрачност.

Напротив, пасторите са дадени на църквата от Самия Господ Исус Христос.

Павел пише:

„И Той даде едни да бъдат апостоли, други – пророци, други – благовестители, а други – пастири и учители с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло.“Ефесяни 4:11–12

Пасторското служение не е човешко изобретение. То е дар от възнесения Христос за Неговата църква. Пасторите са призовани да поучават Словото, да пазят стадото, да изобличават заблудата, да се грижат за вярващите и да ги подготвят за делото на служението.

Но забележи целта: пасторите са дадени, за да бъдат усъвършенствани светиите и да бъде изграждано Христовото тяло. Следователно задачата на пастора не е да направи хората зависими от себе си, а да ги подготви да служат на Христос.

Истинският пастор не казва: „Без мен няма да се справите.“

Той поучава хората така, че те да познават Христос, да разбират Писанието, да се молят, да разпознават истината и да служат вярно в Христовото тяло. Пасторът не притежава църквата. Църквата принадлежи на Христос. Павел напомня на духовните водачи да пасат църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв (Деяния 20:28).

Това означава, че пасторът не се грижи за своя собственост. Той се грижи за хора, които принадлежат на Христос и за които един ден ще даде отчет пред Него.

Уважение без идолопоклонство

Библията ни учи да уважаваме духовните си водачи. Тя казва:

„Помнете онези, които ви ръководят, които са ви говорили Божието слово, и подражавайте на вярата им, като гледате следствията от техния начин на живот.“Евреи 13:7

Евреи 13:17 също ни напомня, че духовните водачи бдят за душите на поверените им хора и ще отговарят пред Бога за своето служение.

Следователно християнинът не трябва да бъде горделив, непоправим или постоянно воюващ с всяка духовна власт. Да бъдеш част от църква означава да приемаш наставление, духовна грижа и библейска корекция.

Но уважението към пастора не е безусловно подчинение на всичко, което той казва.

Пасторът не е безгрешен. Неговото мнение не е боговдъхновено. Неговите думи не стоят на едно ниво с Писанието. Той няма право да изисква вярност към себе си, която принадлежи единствено на Христос.

Петър казва на духовните водачи да пасат Божието стадо:

„Пасете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го не по принуда, а с добра воля, като за Бога, нито за гнусна печалба, а с усърдие, нито като че ли сте господари над онези, които са ви поверени, а като сте пример на стадото.“1 Петрово 5:2–3

Истинското пасторско служение не контролира съвестта на хората. То я оформя чрез Божието Слово. Не използва страх, вина и манипулация, за да задържи хората. То ги води с истината, любовта и личния пример.

Проблемът не започва, когато уважаваш пастора си. Проблемът започва, когато уважението се превърне в зависимост, а духовното лидерство започне да измества Христос.

Целта е духовна зрялост, а не зависимост

Задачата на истинския служител е да насочи човека към Христос, да го научи да разбира Словото и да го доведе до духовна зрялост.

Нездравословната зависимост от духовен водач може действително да пречи на освещението. Вместо човек да изследва собственото си сърце, започва просто да копира поведението на лидера. Вместо да пита: „Как Христос иска да живея?“, пита: „Какво би направил пасторът?“

Така съвестта му постепенно престава да бъде оформяна от Божието Слово и започва да бъде управлявана от мнението на човек.

Но целта на християнския живот не е да станеш като любимия си проповедник.

Целта е да станеш подобен на Христос.

Павел казва:

„Бъдете подражатели на мен, както съм и аз на Христос.“1 Коринтяни 11:1

Тук има ясна граница: следвай ме дотолкова, доколкото аз следвам Христос.

Павел не казва: „Следвай ме безусловно.“ Не казва: „Никога не поставяй думите ми под въпрос.“ Не казва: „Всичко, което правя, идва от Бога.“

Животът на служителя трябва да бъде пример, но Христос остава съвършеният образец.

Какъв велик Христос

Един ден пасторът ти може да се премести. Църквата ти може да се промени. Любимият ти проповедник може да те разочарова.

Но Христос остава същият.

Затова не изграждаме хора около нашето име. Не изграждаме публика около личността на един лидер.

Изграждаме хора около Христос и Неговото Слово.

И ако служението ни наистина е успешно, хората няма да си тръгват, казвайки:

„Какъв велик пастор!“

Те ще си тръгват, казвайки:

„Какъв велик Христос!“