И прости ни дълговете

„И прости ни дълговете…“Матей 6:12

Когато Исус говори за „дълговете“ в тази молитва, Той не говори за финансови задължения или материални дългове. Дългът, който Бог ни прощава, е нашият грях. Грехът ни прави виновни пред Бога и ни поставя в дълг спрямо Неговата святост и правда.

Затова молитвата продължава с думите: „както и ние простихме на нашите длъжници.“ Нашите „длъжници“ са онези, които са съгрешили против нас и са ни наранили. Лука предава същата молитва още по-ясно:

„И прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник.“Лука 11:4

Следователно в Матей 6:12 Исус говори за прошката на греховете. Той ни учи не само да търсим прошка от Бога, но и като хора, които са получили прошка, да бъдем готови да прощаваме на другите.

Прошката премахва вината и наказанието за греха и възстановява общението ни с Бога.

Единственият източник на прошката

Най-големият проблем на човека е грехът. Той го прави духовно мъртъв, отчуждава го от Бога и разрушава отношенията му с другите. Човекът не може сам да премахне греха си пред Бога. Единственото решение е прошката, а единственият източник на тази прошка е Исус Христос.

Заплатата на греха е смърт (Римляни 6:23), но Христос понесе наказанието за нашите грехове и направи възможно да бъдем опростени и да имаме вечен живот чрез вяра в Него (Йоан 3:16).

Каква великолепна истина. Това е Благовестието!

Съдебна и бащинска прошка

В богословието често разграничаваме два аспекта на прошката: съдебна и бащинска.

Съдебното опрощение идва от Бога, праведния Съдия, Който премахва вината ни и ни освобождава от осъждението за греха. В момента на нашето спасение Той прощава всичките ни грехове — минали, настоящи и бъдещи — и ни обявява за праведни в Христос.

Затова за онези, които са в Христос Исус, няма осъждане и нищо не може да ги отдели от Неговата любов (Римляни 8:1, 38–39).

Но има и бащински аспект на прошката, който се отнася до общението между вярващия и неговия небесен Баща. Именно за това общение говори Исус, когато учи Своите ученици да се молят: „И прости ни дълговете.“

Когато едно дете не се подчинява на баща си, връзката баща–дете не престава да съществува. Детето продължава да бъде част от семейството. Но близостта и радостта от общението могат да бъдат нарушени, докато детето не признае грешката си и не потърси прошка и помирение.

По същия начин греховете, които извършваме като вярващи, не ни лишават от спасението, но засягат общението ни с Бога.

„Тогава да съгрешаваме?“

Сега сигурно малко разбуних духовете.

Някой може веднага да си каже: „Е, тогава да съгрешаваме, щом няма да изгубим спасението си?“

Но именно тук се вижда проблемът на подобно мислене. Истински новороденият човек вече не е същият човек. Бог му е дал ново сърце и ново духовно естество. Това не означава, че християнинът вече никога не съгрешава. Истината е, че ние все още грешим. Но човекът, който е роден от Бога, не желае да живее самоволно, спокойно и постоянно в греха.

Разликата не е, че вярващият никога не пада в грях. Разликата е, че той не може да превърне греха в свой дом и да бъде доволен от това.

Ние сме били духовно мъртви, но Бог ни е направил живи в Христос (Ефесяни 2:1). И сега Святи Дух живее в нас, изобличава ни за греха и ни води към покаяние. Когато паднем в грях, Той не ни оставя да продължим спокойно напред, сякаш нищо не се е случило. В нас има скръб за греха, желание за прошка и копнеж отново да ходим в послушание към Бога.

Грехът винаги има последствия

И тук трябва да помним нещо много важно: грехът винаги има последствия.

Фактът, че грехът не отменя спасението ни, не означава, че той е безобиден. Грехът наранява общението ни с Бога. Той ограбва радостта ни, притъпява чувствителността ни към Божието присъствие, може да доведе до Божията бащинска дисциплина и често оставя болезнени последствия както в нашия живот, така и в живота на хората около нас.

Затова вярващият не казва: „Щом съм простен, мога да греша.“

Точно обратното. Той казва: „Щом съм получил толкова голяма прошка, как бих могъл спокойно да продължавам да живея в това, от което Христос ме е спасил?“

Бог продължава да ни обича и остава наш Баща, но грехът нарушава близостта и сладостта на общението ни с Него. Затова изповядваме греховете си, покайваме се и отново се обръщаме към своя небесен Баща.

Ние не идваме при Него, за да бъдем спасени отново. Идваме като Негови деца, които се нуждаят от прошка, очистване и възстановяване на общението с Него.

Благодатта не е разрешение за грях

Като християни ние сме съдебно простени и никога няма да бъдем осъдени. Но никога не трябва да превръщаме тази благодат в разрешение или оправдание за греха.

Ние, които сме в Христос, мразим греха, обичаме Бога и растем в освещението.

И точно затова Исус ни учи да се молим:

„И прости ни дълговете…“

Не защото всеки ден трябва отново да ставаме Божии деца, а защото като Божии деца всеки ден се нуждаем от Неговата бащинска прошка, очистване и близост.

Нека винаги помним, че грехът никога не е по-сладък от общението ни с Бога.

И дори праведният да падне, той отново ще се изправи:

„Защото праведният, ако седем пъти пада, пак става, докато нечестивите се препъват в злото.“Притчи 24:16

Алелуя!