Съвременното протестантство

Съвременното протестантство все повече започва да прилича на брейкденс битка. Всеки излиза в средата на кръга, показва собствените си движения и твърди, че точно него Святият Дух го е хореографирал.

Всеки си изгражда собствен модел на християнство. Всеки има „видение“. Всеки твърди: „Бог ми каза“. Но когато всичко се приема за Божи глас, на практика нищо вече не може да бъде проверено.

Когато личното преживяване стане върховен авторитет

Липсва отчетност. Липсва духовен авторитет, който да има право да каже: „Братко, грешиш.“ Липсва общ стандарт, към който всички да се връщаме. Така личното откровение започва да измества общото учение на Църквата, а индивидуалното преживяване става по-висш авторитет от Писанието.

Не всяка добра идея е Божия воля. Не всяко вътрешно усещане е водителство от Святия Дух. Не всяко „Бог ми каза“ е истина.

Християнството е живот в тяло

Новият Завет никога не представя християнството като духовна независимост, а като живот в тяло, под духовно водачество, във взаимна отчетност и вярност към апостолското учение.

Свободата в Христос не означава независимост от Църквата. Истинската свобода винаги върви заедно със смирение, взаимна отговорност и покорство на Божието Слово.